По остри ръбове на спомени възлизам
към гърбицата бледа на септември.
С алпийска раница и август се изнизва.
Умира лятото с пресипнал тембър.
Отлитат пак ята към необята
(надеждите претръпнали отнасят) -
сърфисти на пристаналия вятър,
в триъгълни кордони с чезнещ блясък.
...И мислите унило се разхождат,
клошари сред ръждясалото време.
Контейнерът на бъдещето гложди
сърцата ни, преди да ги обеме...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up