СЛАВЕЙ В КЛЕТКА
В капан когато славей коварно някой хване
и в клетка го затвори, напразно той тогаз
ще чака със надежда и трепет жив, да схване,
да чуе песента му, прекрасния му глас.
А славеят копнее за слънчеви простори,
сърцето му жадува за пламенна любов,
и в тайнствени усои, сред лунни кръгозори,
той песен да запее – най-нежна – е готов.
Тогава тя полита високо над земята,
тъй дивна и вълшебна във утринния час,
оглася с чудни трели горите и полята, ...