СЛАВЕЙ В КЛЕТКА
СЛАВЕЙ В КЛЕТКА
В капан когато славей коварно някой хване
и в клетка го затвори, напразно той тогаз
ще чака със надежда и трепет жив, да схване,
да чуе песента му, прекрасния му глас.
А славеят копнее за слънчеви простори,
сърцето му жадува за пламенна любов,
и в тайнствени усои, сред лунни кръгозори,
той песен да запее – най-нежна – е готов.
Тогава тя полита високо над земята,
тъй дивна и вълшебна във утринния час,
оглася с чудни трели горите и полята,
и слушаме я всички, изпаднали в захлас.
Но щом е в златна клетка, и с бисери да грее,
дори зрънца да има, паничка със вода,
той страда и тъгува, и никога не пее,
защото няма обич и няма свобода.
Във пръчките отчаян се блъска и се свлича,
и пада с поглед тъжен, безжизнен и студен,
една сълза кристална в окото му се стича
и в нея е лазура, до болка отразен.
12. 06. 1999 г.
Кюстендил
© Емил Манов All rights reserved.
