Славете го – живота подарен
Разтварят се заплаче ли небето
парченца от дъгата са и ето
и в джунглата бетонова цъфтят,
и радва им се беден и богат.
За всяка болка и любов нещастна,
все някъде красиво цвете расне,
от люлката та чак до упокой,
цветята кой ли не обича кой?
Поспрете се, нещастни и убоги,
не струват нищо вашите тревоги,
дарил е чудо нашият Отец,
сторете за душите си венец.
Сторете го и Нему за прослава,
че много малко време ви остава.
Славете го – живота подарен,
за светла радост Цветница е ден!
И нито рано, нито много късно,
Агнецът – божи син ще да възкръсне!
Ще вдигне тези дето ще умрат,
в един по-нов, с цветя изпъстрен свят!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
