Разтварят се заплаче ли небето
парченца от дъгата са и ето
и в джунглата бетонова цъфтят,
и радва им се беден и богат.
За всяка болка и любов нещастна,
все някъде красиво цвете расне,
от люлката та чак до упокой,
цветята кой ли не обича кой?
Поспрете се, нещастни и убоги,
не струват нищо вашите тревоги,
дарил е чудо нашият Отец,
сторете за душите си венец. ...