Jan 25, 2007, 10:19 AM

След битката

  Poetry
1.1K 0 4


Воняща плът разнася вятъра крещейки

и бясно вият в кръв удавени тела,

смъртта изтръгваща живота нечий свистейки,

с изгнил последен стон потъва във калта.

И болка пареща човешкото разкъсва

оплетена във гняв и черен страх,

трошейки вяра и надеждата разпръсва

души разяжда а телата...

                                    ...стрива ги на прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диньо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...