Oct 7, 2014, 11:09 PM

След болката е ред на прошката 

  Poetry » Other
794 0 5
Изля отровата си в мен, ала не спря.
Накъса на парченца всеки хубав спомен.
Разби сърцето ми, а после разпиля
в ридания във мене всеки ритъм.
Отломките след теб ги друг събра,
но счупената стомна все протича,
като неспирен дъжд на есента...
Защо ли ти разказвам стара притча?
За болката, за любовта. За младостта
през пръстите на сито, как изтича.
Не знаеш ти, как пуста самота
обръща стари страници, и как ги срича. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??