Не, ти няма да чуеш от днес
ни дума, ни вопъл от моите уста -
след знойното лято идва късната есен,
след бурния огън тлее жарта.
Не, ти няма да видиш от днес
ни мойта усмивка, ни моите очи -
тишината настъпва след птичата песен,
след нежното слънце ще завали.
Не, ти няма да усетиш от днес
ни мойта тъга, ни моите сълзи -
опасности идват след полета лесен,
след тежка раздяла - душата боли,
след нежна усмивка - остават сълзи.
© Радина Стоянова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
