Не, ти няма да чуеш от днес
ни дума, ни вопъл от моите уста -
след знойното лято идва късната есен,
след бурния огън тлее жарта.
Не, ти няма да видиш от днес
ни мойта усмивка, ни моите очи -
тишината настъпва след птичата песен,
след нежното слънце ще завали.
Не, ти няма да усетиш от днес
ни мойта тъга, ни моите сълзи -
опасности идват след полета лесен,
след тежка раздяла - душата боли,
след нежна усмивка - остават сълзи.
© Радина Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
