Защо се връщаш? Минаха години...
Какво пак търсиш? Старата любов?
Но тя утихна. С бурята отмина.
С дъжда пречистващ... Със пороя нов.
Тогава тръгна, без да се обърнеш.
Очакваше те нов, вълнуващ свят.
Копнеех дни и нощи да се върнеш,
да ме погалиш с трепета познат.
И ти дойде... С любов? Или омраза?...
Но друга те посреща вместо мен.
Не помниш ли, тогава беше казал,
че всичко си отива. Ден след ден...
Отива си... Ти също си отиде...
И времето следите заличи.
Детето ми притичва да те види.
Пронизва те със твоите очи...
© Бианка Габровска All rights reserved.