След малката стрелка на циферблата
СЛЕД МАЛКАТА СТРЕЛКА НА ЦИФЕРБЛАТА
Достигнахме разделната си точка,
по скулите блестят сребристи тичинки.
С изтекъл срок, при липса на отсрочка,
приключи любовта и не отричаме.
На покрива ми нощем вият котки,
луната се облещва – зла и ничия.
Но дъжд не се нарича, ако тропат
костилките от твойто безразличие.
Написаното с кривия ми почерк
в часовника стрелките е прекършило
и времето е болно – от неточност,
пчелините превзети са от стършели.
Заблуда е, че непосилна жажда
предвестник е на бъдещи любови.
Надявам се, че в птица се прераждам,
разкъсвайки житейските окови.
© Валентина Йотова All rights reserved.
