Feb 24, 2015, 10:34 PM

След мен

  Poetry » Love
975 0 4

След мен

 

И в сетния си дъх ще нося

любов, извираща от вечността.

И кротичко ще си изпрося

една усмивка от безкрайността.          

И нежния ми глас ще чуваш

над облаци и над слънца…

Ще искаш с мен да се сбогуваш -

разпръсквам се на петънца.

Докосвам въздух, който дишаш

и влизам в твоята душа.

Започваш тежко да въздишаш -

в гърдите себе си да ти внуша.

Изпитваш болка от безкрая

и липсата ми те зове.

Опитваш да си с мен докрая,

но няма ме, прекърши ме на две!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манипулирам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...