След последния спектакъл
СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ СПЕКТАКЪЛ
Ти си тръгна. Луна не изгря.
Зад мъглата ме дебнеше хищник.
Чужда роля дали си играл –
твойто име го няма в афиша?
Без вечерен спектакъл и грим,
с двете роли – докрай отиграни,
май е време да се разделим.
Лек да дирим за чувства и рани.
А душата ми стене от глад –
по ръба на смълчаните букви.
За какво ми е къшеят хляб,
ако с никого не е разчупван?
И ненужна е щипката сол
от сълзата по моите мигли.
Бог предложи и своя престол –
но навярно това недостига.
Ако можеш – докрай забрави
всички скучни и прашни декори.
Аз ще помня света – по-красив,
в който някой с любов е говорил.
© Валентина Йотова All rights reserved.
