Останали са в чашата ми
глътка-две кафе,
а по прозореца ми -
капки дъжд.
Там, в пепелника,
недопушени цигари две,
а по леглото ми -
ухание на мъж.
Застинали са на вратата ми
чифт влюбени очи,
по пода - стъпките от
боси две нозе.
На закачалката
виновно любовта мълчи.
Забрави я на тръгване?
Ти просто не я взе.
След теб
© Мая Попова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
