Чакам лешоядът песен да запее.
Мед да ми направи не пчела, а стършел.
И в небето птица смело да се рее
със разбита човка и с крила прекършени.
Чакам да порасна повече от хляба,
мама да забрави как ме е родила.
Щъркел да побегне, ако види жаба.
Мъртъв да възкръсне още на бесилото.
Чакам да опитам и от птиче мляко.
Мравка, щом ме види, път да ми направи.
Всичко туй когато някога дочакам,
няма да те мисля. И ще те забравя.
© Мартин Спасов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
