Sep 24, 2007, 10:05 PM

След вечеря

Poetry

759 0 1

Да си говорим след вечеря.
Ако още има за какво.
Да си говорим за надменността.
Ти Понякога и странността ти,
хубавата ти странност през
остатъка от времето.
Да си говорим за върха на
четвъртия ми пръст и недоизказаностите
по ръба на устните.
Да си говорим за дъжда, който никога
не е валял,
да си говорим за мълчаливото очакване
събота вечер,
очакването да чуя теб, да се врежа в теб,
да дишам теб.
Да си говорим след вечеря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

jantreya (Валентина Шейтанова)

Пропуснала съм го.Много е хубаво!!!

2007-10-26T09:48:26+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0