Oct 16, 2019, 10:09 PM

След всеки пламък

  Poetry » Other
647 4 5

Запалете Големия огън 

и хвърлете в него всички любими неща. 

                                                Стефан Гечев

 

 

Не знаеш ли, не слънцето възкръсва,
а пътя си повтаряме безкрайно.
По-къси сме от пътищата мръсни.
По-мръсни сме от мръсните им тайни.


Свидетели на изток и на запад,
свидетел търсим, за да сме виновни.
Но знае само гордият кипарис,
на зáвет сянката е най-покорна.


Приижда съвест, бърка ни в очите.
Запалва ги като добри огньове.
След всеки пламък слабост е в гърдите
и чак тогава Господа си молим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти наистина си Поезия! Удоволствие за сетивата ми са твоите стихове! Пия ги на екс и ми е толкова хубаво! ❤️
  • Добре дошли на страничката ми! Бъдете усмихнати и вдъхновени, приятели!
  • Интересно!
  • Свидетели на своя път, за съдниците нека се помолим!
    Безгрешни няма в кръв и плът, щом води ни "ръката на Незримия"...
  • Много интензивен стих!
    Със собствена аура и усещане, която вдъхваш на стиховете си Райне!
    За мен е удоволствие, да те чета!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...