След залез
Ще ми бъде ли тъжно ако няма луна
и звезди на небето не греят?
Ако космосът ръсне над мен пепелта,
тъмнини, след която белеят?
Ще ми бъде ли тъжно ако северен студ
над клепачите мои вилнее
и дълбоко в душата ми скрития луд
лудостта си прозрял изтрезнее?
Аз не питам, а просто вървя и вървя
в неизвестната южна посока.
Там е топло - безсмислено топло, без път,
без пътека дори - кална локва.
И очаквам несретно Създателя свой
да изникне пред мен като призрак.
От калта да ме вае след мътен порой
и живота ми пак да заприда.
Да заприда от нишката тънка лъча,
от тунела на мрака пролазил.
Който даже и вечността
не успя призори да прегази.
© Младен Мисана All rights reserved. ✍️ No AI Used
