Следа
Стилна, крехка, в сатен с кадифе,
твойта приказка, нежна и мила,
в аромата на плътно кафе
е грижовно съдба приютила.
Поглед ласкав, побрал океан,
крие Марсова мъдрост в очите.
Пъстър стар и любим дъждобран,
носи в джоба на залез дъгите.
Всяка сянка е арка на храм,
построен от годината земна.
Всеки трепет, потребен до грам –
календарна картина пастелна.
Между минус и плюс до безкрай,
щом топи се от миг по-нетраен,
на Живота с любов му отдай,
от сърцето си всичко, без заем!
С тихи стъпки стопявай леда,
сътворявай пътеки крайбрежни.
От жена остави му следа,
от дете – две къдрици небрежни.
---------------------------------------------------------
На сестра ми с любов!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
