Животът събира нашите усмивки!
Надежда изтрива горещи сълзи!
Търсим упора в хората близки!
Неусетно изнизват се отредените дни!
Горим в огън от грешки и прошки!
Хората казват, че всеки греши!
И уроците изглеждащи прости,
дават смисъл на нашите дни!
Горим, като свещ запламтяла!
Топим се след всяка сълза!
Но когато душата е бяла,
ще оставим ярка следа!
© Дора Гочева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
