Животът събира нашите усмивки!
Надежда изтрива горещи сълзи!
Търсим упора в хората близки!
Неусетно изнизват се отредените дни!
Горим в огън от грешки и прошки!
Хората казват, че всеки греши!
И уроците изглеждащи прости,
дават смисъл на нашите дни!
Горим, като свещ запламтяла!
Топим се след всяка сълза!
Но когато душата е бяла,
ще оставим ярка следа!
© Дора Гочева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
