Следи недовършени – Кочани
Безкрайна шир – звезди недостижими.
И път от стъпки – в грешки незабравени.
Руини в прах, опушени килими.
В неясен брод сълзите са удавени.
В тъгата на нощта звезди угасват
и в Кочани те с мъка се обвиват.
Сърца разкъсани, мълвят негласно,
животът млад след огъня изстива.
А в края – има мрак стаен в очите.
Тълпа блуждаещи, самотни скитници...
Студът в душите чувстваме мъчително.
Безсмислени ли са мечтите – питаме.
Усмивки лицемерни заслепяват ни
и алчен поглед тъпче любовта ни.
Заблудата – коварната – изравяме.
Животът чезне в спомени мечтани.
Живеем още като за последно.
Очите ни – внезапно ослепели –
не могат истината да избегнат
и се стопяват в черни акварели.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
