И има птици с отрязани криле...
Над облаците пак са облаци, но те не знаят.
И глухите улички по навик мълчат,
но чуват плача на бездомните...
И когато всичко е тъмно...
Пак не отваряме очи за светулките...
Бели пеперуди разкрасяват деня
или просто гъсеници, пробили пашкулите?!
И понякога опитваме да сме поети,
но що за стихове ще са това...
Щом слепи сме за красотата...
Щом в душата ни е тясно за Нея.