Слон и мравка
Бавно крачи си по тротоара!
След него пука се дори паважа.
На пътя си съзря една камара.
Сред нея мравка, хубава и млада!
Влачи зрънцето си и въздиша!
Иска да побърза, че я чака миса!
Той за да я впечатли...
Духна зрънцето да полети!
Те много си приличат!
В скоро време ще се вричат!
Еднакви са по ръст и ум!
Много бързат, търсят кум!
Тя го щипна по крачето,
С обич излята от сърцето!
Бързо сложи и венчето...
Много изморено е момчето!
На кумът си смигна с окото
Той почеса си ухото!?
Бързо размениха си покана
Пият си на маса в бара!
Слонът пъшка и се вайка...
По цял ден вика своита майка!
Пътят си ще продължи
Когато - мравката му разреши!
© Мария Николова All rights reserved.
