Случка в дъжда

Sep 7, 2024, 8:20 PM

Poetry » Landscape

107 0 0

Дъждът припрян се спъна във врабчето,

което жадно пиеше сълзите му.

Във локвите надничаше небето

и облак дебнеше със стъпки ситни

да хване птичката, подобно котка –

разчорлена, като ловец коварна.

Врабчето даже не усети болка,

преди да отлети с осанка важна.

Без плячка тъжен облакът си тръгна.

Дъждът сълзите си избърса. И изгря

след него слънцето. А локвата изсъхна.

Врабчето в клоните изкъпани запя.

Please sign in with your account so you can comment and vote.