Apr 8, 2021, 10:04 PM

Случка в полето

677 0 0

Рано работливата Пчеличка

излетя с гърненце в ръчичка

в полето ред по ред

от цветятя да събира мед.

 

Облак лош и черен

допълзя от нейде начумерен,

спусна се ниско над полето,

закри и Слънчо в небето.

 

Първо светна и угасна,

после бумна, трясна,

полетяха капчици безброй

от него към земята кат' порой.

 

Скри се работливата Пчеличка

под листо широко на тревичка,

да намери там сушинка

долетя и шарена Калинка.

 

След нея подскачащ Скакалец,

с мандолинка запъхтян Щурец,

Мравка на гърба си с товар,

допълзя накрая Бръмбар стар.

 

Събра се цялата дружина

под листото - оскъдната сушина

докат' облака замине,

с него бурята отмине.

 

Бумтежът накрая утихна.

В небето Слънчо се усмихна,

към тревичката изпрати лъч

и под нея чу се глъч.

 

Пръв изкочи Скакалеца,

след него хукна и Щуреца,

Мравката с големия товар,

запълзя след нея Бръмбар стар.

 

Калинката отлитна като птичка,

литна и работливата Пчеличка

към цветята ред по ред

в гърненце да събира мед.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...