Случва се
722
0
1
Случва се
Случва се да се усмихвам,
но от вътре да съм тъжна аз.
Смехът ми сутрешен да стихва,
смехът вечер, превръщащ се в плач.
На слънцето лъчите да ограват,
навсякъде, по нашата земя,
но мен да немогат да ме стоплят...
не се нуждая от такава топлина.
Случва се, за миг да си повярвам,
да допусна мечтата ми да си проправи път,
но от страх-прибирам я обратно...
да не би да ми я вземе някой друг.
Да не би да я изгубя или шансът да се срине,
Да не би всичко да изгубя аз.
Случва се, но трябва да избирам...
ще живея ли или ще се скрия пак.
© Ивета Живкова All rights reserved.
