_DjulkA_ (Юлиана Цекова) _DjulkA_ (Юлиана Цекова)
20
Mar 21, 2020, 8:18 AM

Слънце

  Poetry » Love
1.8K 1 1

Дойде ненадейно

И взе ми сърцето

Само с поглед ми върна

Усмивката на лицето

 

Огря като слънце

Нощите тъжни

С теб душата ми грее

В цветовете най-пъстри

 

С целувка тъй нежна

И толкова топла

Аз бавно политам

Все едно съм на облак

 

Света по-красив е

Щом си до мене

И щом ме прегърнеш 

Спира цялото време

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Цекова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0