Слънцето ме поиска…
Тази нощ заминавам. И прощавам на релсите.
Отминават дърветата. Силозите и къщите.
Миналото е плява. От брашно те замесвах.
Пръстите ми омекнаха. Затова не си същия.
Исках да се разплача, а се давя от кикот.
Пищна и дългобедра е душата ми. Циганка!
Не повярвах в палачи. Слънцето ме поиска.
Най-жестоката щедрост е това, че ме имаш.
Потанцува сърцето ти. Алчно и пъстрооко.
Нестинарски щастлива не умирах от нищото.
Истинска съм, когато любовта е прахосница.
Тази вечер заспивай. Утре ще ме измисляш.
2006
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
