СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ
Толкова ли свършиха мъжете,
та потърси нещичко у мен?!...
Ти си още младо, крехко цвете,
аз в отвъдното съм устремен...
Поизтрий сълзите и наплискай
с вяра свежа своя хубав лик.
Може би на някого приличам... –
От мечтите детски – светъл миг...
Може би съвсем не знаеш кой съм...
Съвземи се! Я ме погледни –
нямам във косата черен косъм,
а на гръб - понесъл сто вини!...
Стигат ми до тука греховете!...
Връщаш ме в младежките мечти...
Май роса преглътнах, нежно цвете...
А в очите... слънчев лъч блести...
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.