Слънчева закуска
Дали от многото кафе следобед
или от трепет някакъв нелеп -
рано се събудих тази сутрин -
сгушена удобно в теб!
Слънцето току прозира вън,
реших да му направя изненада -
сварих кафе за мен, за него и за теб
и го поканих вкъщи на закуска.
Приседна то в креслото и взе да се оглежда,
а в очите му една усмивка блага...
Колко хубаво при нас било, и чисто -
някак подредено.
В този миг се вгледа в теб и се хвана за сърцето.
- Аз не съм ти нужно тук, време е да ставам!
Избяга горе към небето, а аз останах онемяла...
В какво сгреших, че си отиде?! Какво обърках - не разбрах!
После те погледнах - сладко сънен и веднага осъзнах!
Едното слънце друго да събуди?! Не, не може, не така!
Погледнах го със благодарност светла,
а то усмихна ми се във отплата!
© Мартина Кирилова All rights reserved.
