May 7, 2008, 1:06 PM

Слънчева закуска 

  Poetry » Other
969 0 7

Дали от многото кафе следобед

или от трепет някакъв нелеп -

рано се събудих тази сутрин -

сгушена удобно в теб!

 

Слънцето току прозира вън,

реших да му направя изненада -

сварих кафе за мен, за него и за теб

и го поканих вкъщи на закуска.

 

Приседна то в креслото и взе да се оглежда,

а в очите му една усмивка блага...

Колко хубаво при нас било, и чисто -

някак подредено.

 

В този миг се вгледа в теб и се хвана за сърцето.

- Аз не съм ти нужно тук, време е да ставам!

Избяга горе към небето, а аз останах онемяла...

В какво сгреших, че си отиде?! Какво обърках - не разбрах!

 

После те погледнах - сладко сънен и веднага осъзнах!

Едното слънце друго да събуди?! Не, не може, не така!

Погледнах го със благодарност светла,

а то усмихна ми се във отплата!

 

© Мартина Кирилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??