Във клоните на розовата праскова,
сънено се буди сутринта.
Зората със прегръдката си ласкава
за миг ощастливи града.
Слънцето през рехавите клони
пусна сноп от своите лъчи.
По график, то усърдно е запомнило
от днес до късно да не спи.
Усмихнато, във свежо настроение,
дръвчетата отрупа с цветове.
С това забележимо ускорение
скоро пролетта ще доведе!
Деси Вълова
14-03-2024
© Десислава Вълова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
