Feb 6, 2006, 8:28 PM

Слънчо

  Poetry
1K 0 0

Мъниста или бисерни води-

потапям се във твоите очи

небето сбрано в тях се крие

мечтите мои да обвие.

Слънцето чрез теб сияе-

Тъмнината да се мае…

Ти си ангел – аз зова

И посипват ни цветя.

Ти си слънце – аз шептя

В белоснежна светлина

 

Мъниста или бисерни води-

Оглеждам се във твоите очи

Слънцето от тях се смее

Със топлина да ни облее.

И всичко що душата иска

Се крие в твоята усмивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...