Feb 6, 2006, 8:28 PM

Слънчо

  Poetry
1K 0 0

Мъниста или бисерни води-

потапям се във твоите очи

небето сбрано в тях се крие

мечтите мои да обвие.

Слънцето чрез теб сияе-

Тъмнината да се мае…

Ти си ангел – аз зова

И посипват ни цветя.

Ти си слънце – аз шептя

В белоснежна светлина

 

Мъниста или бисерни води-

Оглеждам се във твоите очи

Слънцето от тях се смее

Със топлина да ни облее.

И всичко що душата иска

Се крие в твоята усмивка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...