Смело, чаровно момче
Морето е смело, чаровно момче.
В прегръдките свои ме кани.
Целувало е не едно дамско краче,
дръзко ме гледа. Желае в своите мрежи,
рибарски, то да ме хване.
С вълните ме гали по голия гръб.
Настръхва в очакване топлата кожа,
макар да знам, че така, по калъп,
всички момичета нахално ухажва.
(Главата си мога за това да заложа)
Живее ми се на морския бряг!
... където дишам свободно.
Близо до този чаровно немирен хлапак!
... щастлива съм, при това благородно!
Дали Любов е това? Или пък нещо на нея подобно?
© Ирен All rights reserved.
