Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето в него за беля
безнадеждно тя се влюби.
Денят през залеза видя
Нощта – безкрайно нежна бе,
а тишината го учуди
и също в нея за беля
безнадеждно той се влюби.
Ами сега ?
Но тя почувства, той – пресмята
и разрешиха тази смешка –
обгърнаха с ръце Земята –
направиха си въртележка.
© toti All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
