Нощта през утрото видя
Деня – тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето в него за беля
безнадеждно тя се влюби.
Денят през залеза видя
Нощта – безкрайно нежна бе,
а тишината го учуди
и също в нея за беля
безнадеждно той се влюби.
Ами сега ?
Но тя почувства, той – пресмята
и разрешиха тази смешка –
обгърнаха с ръце Земята –
направиха си въртележка.
© toti All rights reserved.