Jun 25, 2010, 9:26 AM  

Смърт 

  Poetry » Phylosophy
725 1 1

                                         Смърт

 

      Ненаситна за сълзи и болка

      и преливаща вече от тях!

      Най-спокойно и  най-незаслужено,

      Тя пристигна и в нашия дом!

 

     И неканена, гонена, мразена,

     и с цената на всичко безценно,

     ето тук, разположи туловище!

     И премаза последни надежди...

 

    Всеки чувал е нейното име..

    Всеки вдишвал е нейната смрад!

    Недвусмислено пак да напомни,

    че е вече на къщния праг!  

 

     И какво ни остава на края?!

    Примирени от нейната власт,

    да запазим нелепо мълчание..

    Да не зърне и някой от нас!

 

© Просто Някой All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това не е лошо. Вероятно защото не си гонила рими на всяка цена. Но къде ти е пунктуацията?
Random works
: ??:??