Късаха, ветровете сиви
крилцата - нежни и бели.
Лицето сълзите раздират
красиво то, безмислено беше!
Тя падаше!
... десцендира устремена
пътят
,
кръвта
,
фатално...
...
Н
А
Д
О
Л
У, ....
Н
А
Д
О
Л
У
.
.
.
Костите бели
сред тръните мъртви...
К
Р А
И В Т
А реалност
гротескно красива!
© Васил All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
