Сняг
Във косите ни пада снегът всеки ден
като бяла магия за орис
и навява във бръчици спомен студен,
и надежди затрупва за огън...
През очите-прозорци надничат души
и страхливо се свиват на топло.
Спят животи в суетни легла от лъжи
до сърцето – камина за вопли...
Греховете – във клетка от тежки вини,
искат само свободни да бъдат,
от желания цялото тяло боли -
луди страсти издават присъди...
Любовта като котка се гали сама
и все дебне край мисли с опашки,
щом успее да хване със ласка - една,
мърка сладко и в гърлото дращи.
Мъдростта се усмихва с разбита уста,
младостта ни надменно се кипри
и прегръща се с принца на хубостта,
а снегът гали, бузките щипе...
като бяла магия за орис
и навява във бръчици спомен студен,
и надежди затрупва за огън...
През очите-прозорци надничат души
и страхливо се свиват на топло.
Спят животи в суетни легла от лъжи
до сърцето – камина за вопли...
Греховете – във клетка от тежки вини,
искат само свободни да бъдат,
от желания цялото тяло боли -
луди страсти издават присъди...
Любовта като котка се гали сама
и все дебне край мисли с опашки,
щом успее да хване със ласка - една,
мърка сладко и в гърлото дращи.
Мъдростта се усмихва с разбита уста,
младостта ни надменно се кипри
и прегръща се с принца на хубостта,
а снегът гали, бузките щипе...
© Михаил Цветански All rights reserved.
