Бавно-бавно снегът от небето се сипе.
Всяка нежна снежинка е секунда една.
Сякаш Времето пее мелодия с припев.
Тласка в тиха безмълвност кораб с бели платна...
Всяка бяла снежинка е поредното чудо
на родена от нищото ледна сълза.
Тя е шепотът Божи, от обич събуден,
тя е хвърлена в извора скрежна роса.
Бавно-бавно и тих от небето се сипе,
пълен с нежни сияния първият сняг.
А под него, затрупан от мълчания,
хлипа,
песен вятърна пеещ домашният праг.
© Елия All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
