Безславно гнева си разходих по мрак.
Будувам, а вятърът свири.
Отмина безследно самотен каяк.
Студът към дома ме натири.
Ще свикна, си казвам, ще се примиря.
Но вяра сама не си хващам.
Загубиш ли тръпката, вдигай платна
и песен подемай южняшка.
Люлее води безпристрастно море,
поглъща и гняв, и раздори.
С гласа си напевно умиротворен
езика всевишен говори.
© Светличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
