Безславно гнева си разходих по мрак.
Будувам, а вятърът свири.
Отмина безследно самотен каяк.
Студът към дома ме натири.
Ще свикна, си казвам, ще се примиря.
Но вяра сама не си хващам.
Загубиш ли тръпката, вдигай платна
и песен подемай южняшка.
Люлее води безпристрастно море,
поглъща и гняв, и раздори.
С гласа си напевно умиротворен
езика всевишен говори.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
