Изтича лятото и миг след миг скъсяват дните…
Ята се нижат в синята небесна шир.
Лазурното море по пясъка рисува с вълните,
а стъпките изтрива упорито и безспир…
Поспрях, море, да взема малко спомени…
Загребах шепа пясък, сух от пръските.
Утихнаха за миг вълните притаени,
но пясъкът изтече между пръстите…
Аз трябва да си тръгна, а не мога…
Морето се протегна подир мен.
В нозете ми остави морска мида,
обвита в нежна пяна с дъх солен…
© Райна Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
