Apr 4, 2010, 10:47 PM

Спасени

  Poetry » Love
900 0 22

 

 

Наяве и насън съм те копняла -

навсякъде те търсих.

Сега с крилете си на късна птица,

влетяла в моите простори.

Ела,

кацни,

гнездо съм ти събрала

от есенни мечти.

Ще бъде зимата ни топла -

крило в крило ще прелетим

до следващата пролет бяла.

С най-силната,

с последната любов

ще се спасим

от снеговете заваляли

във твоите,

във моите

коси.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....