Наяве и насън съм те копняла -
навсякъде те търсих.
Сега с крилете си на късна птица,
влетяла в моите простори.
Ела,
кацни,
гнездо съм ти събрала
от есенни мечти.
Ще бъде зимата ни топла -
крило в крило ще прелетим
до следващата пролет бяла.
С най-силната,
с последната любов
ще се спасим
от снеговете заваляли
във твоите,
във моите
коси.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
