Apr 18, 2008, 9:40 AM

Спасение 

  Poetry » Phylosophy
601 0 6

 

СПАСЕНИЕ

 

Във старата градина
под възлеста маслина
приседнал Бе и тихо
хлипаше, с една молитва
под стоманено небе.

Той любеше ги всичките,
а те за благодарност
и за шепа сребърници
Го предадоха безмълвно
без капка горест.

От фарисеите озлобени
обявен за еретик
и не разбран от людете,
самотен и смутен
бе Той през тази страшна
нощ. Идващият
римски войн с възлюбения ученик
сам Юда, носещ своята целувка.
Тъй нужен жест
кат Бащина милувка.
Носещ свобода
за грешната душа,
отърване навеки
от тленната
Земя.

© Атеист Грешников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • В един жест най-нежен
    -целувката
    мъдростта
    ВСЕВИША
    е заключена
    и
    трудно разбираема
    за човека...
    Понякога
    със нежност
    го
    заклеймяваме,
    а друг път
    с грубостта си
    го
    спасяваме...
  • Отличен
  • Той любеше ги всичките,
    а те за благодарност
    и за шепа сребърници
    Го предадоха безмълвно
    без капка горест.
    ...
    И тъй - до края на света!
    Иначе... поздрави за теб!
  • то от толкова плява в очите,която все си стърже... може и някое трънче да е "читаво",да е ... моята сламка... абе не ви разбирам такива хора... уважавам ви,но не ви разбирам.
  • Спасението на давещите се , Гоше е в ръцете на самите давещи се, независимо в алкохол, блато или бурни страсти се давят...

    Така, че знам къде да се спася и ти желая и ти да намериш своето спасение! ( може и за сламка
  • да те спасят пък и теб... незнам къде....
Random works
: ??:??