Mar 31, 2009, 12:54 AM

Спомен 

  Poetry » Landscape
791 0 0

И нека бъде чист

пред мене тоя път,

със сладости осеян

и с твоя смях.

 

Нека бъде светъл

пред мене тоя ден,

под жарно слънце нека свети,

далеч от всеки страх.

 

А ний - аз и всичките мечти,

на таз земя ще си останем

в сън ненарушим.

Пясък никога не ще закрий ни

и спомен ще бъдем ний неутешим.

© Гергана Данаилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??