Спомен
В прекрасни и безгрижни дни от светъл месец
смехът ни се търкаляше през тръни по баира,
Нехаехме нахално в този път нелесен
за дъждове и бури в облаците на Пастиря.
И очарован, запленен от веселбата
той опрощаваше ни всеки грях
и ни дари богато във отплата
дъжда за чистота, а слънцето за смях.
© Георги Динински All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
