Свещ премигва в тъмнината,
тих ветрец очите ми измива,
неканена дошла е тишината,
болката у мене не заспива.
Редове от думи бледи,
изписани са по стените.
Спомените, мрачно изморени,
с поглед пишат твоето име.
Нали те няма? Нали изчезна?
Спри при мене да се връщаш!
Като дух душата ми поглъщаш,
а тя е празна вече - безполезна. ...