Спомен от забрава
Защо ми се губи отрязък?
Къс от време се дави в забрава...
Ритмично сърцето прескача
и в ярост ме блъскат въпроси.
В най-дълбокия сън не заспивах
и редях парчета от пъзели...
Накрая пак в огън изстивах
и оплитах се в двойни възели.
Шепнеха в главата ми викове,
търсех грешни пътеки...
Но смъртни ми бяха силите,
а се раждаха стари въпроси.
И си спомням от безсилие как изгубих съзнание...
Сякаш горещ дъжд -
сърцето проплака...
Разказа забравената ми история:
"Успя да излъжеш себе си,
че прекрасно е любовното чувство,
но бръшлян се оплете в ръцете ти,
омагьосан от вампирско изкуство.
Последната си усмивка завеща му,
в клопка на черна магия.
Подаде му ножа да реже от тебе,
тъй както се реже хартия...
Бяло пролетно цвете окаля се -
белег за смъртна покана...
Пародия от чувства изпълни се -
адвокат на убиеца си стана.
Почернена в черно в зимна картина,
остави следа от безкрая...
Облече се в писък и рана кървеше...
И катран, и по-черна от гарван,
от куршум простреляна сякаш беше."
Спомних си как пожелах да забравя
този, който живота отвлече...
Мисъл в ужас! Пламнах от страх...
И ето... Сърцето пак го отрече!
От болката отново забравих...!
Къс от време се дави в забрава...
Ритмично сърцето прескача
и в ярост ме блъскат въпроси.
В най-дълбокия сън не заспивах
и редях парчета от пъзели...
Накрая пак в огън изстивах
и оплитах се в двойни възели.
Шепнеха в главата ми викове,
търсех грешни пътеки...
Но смъртни ми бяха силите,
а се раждаха стари въпроси.
И си спомням от безсилие как изгубих съзнание...
Сякаш горещ дъжд -
сърцето проплака...
Разказа забравената ми история:
"Успя да излъжеш себе си,
че прекрасно е любовното чувство,
но бръшлян се оплете в ръцете ти,
омагьосан от вампирско изкуство.
Последната си усмивка завеща му,
в клопка на черна магия.
Подаде му ножа да реже от тебе,
тъй както се реже хартия...
Бяло пролетно цвете окаля се -
белег за смъртна покана...
Пародия от чувства изпълни се -
адвокат на убиеца си стана.
Почернена в черно в зимна картина,
остави следа от безкрая...
Облече се в писък и рана кървеше...
И катран, и по-черна от гарван,
от куршум простреляна сякаш беше."
Спомних си как пожелах да забравя
този, който живота отвлече...
Мисъл в ужас! Пламнах от страх...
И ето... Сърцето пак го отрече!
От болката отново забравих...!
© Стеляна All rights reserved.
