Спомен за глашатая
Спомен за глашатая
Добро ли беше времето тогава,
ще ви излъжа, ако кажа честно.
Разбирате ли, бил съм много малък
и ме е страх да не направя грешка.
Но още помня улиците прашни.
Ех, тези кални пътища към рая.
Сред грижи и предишни, и сегашни
аз чувам пак гласа на глашатая.
- Бум - бум! Бум - бум! С неволята селяшка
живее в мен все още тоя странник.
Под старата, омазана фуражка
се криеше бележка с база-данни.
Обичаше народът да го слуша
с небивал интерес към новините.
А той, със глас метално-равнодушен,
кръстосваше до здрач из махалите.
Съобщаваше на всички и за всичко,
магията в две палки бе събрана.
Пораснах, но ехтежът ме привлича
и споменът сърцето ми е хванал.
Повярвайте във сляпата възможност.
Минавайки случайно през мегдана -
заслушайте се. Вярвам, че ще може
да чуете гласа на барабана.
© Александър Калчев All rights reserved.
