Спомен за мълчащия Човек
СПОМЕН ЗА МЪЛЧАЩИЯ ЧОВЕК
Забравен в прашния тефтер
случаен телефонен номер,
дали не е на скъп авер? –
за който вече нямам спомен,
дали не е на брат – Поет,
връз стиховете ми осъмнал,
тринайсет, десет, нула, пет,
защо не взема да ти звънна? –
навярно в миналия век
сме водили нелепи битки? –
и днес си спомен за човек
в ненужен никому визитник,
невям е № на Жена,
която с мен била е нежна? –
но аз – глупакът, не една
пропуснах обич – и надежда,
над нас забравата виси
и паметта заклещва в скоби...
Човече, който и да си,
те мисля с цялата си обич.
© Валери Станков All rights reserved.
