Спомен за свят
„Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди…“
Пейо Яворов, „Арменци“
Сега са тирани, поете, вилнеят!
Обличат костюми и свличат морал,
и още те пият, но вече не пеят,
наложили мода „обичал-предал“.
Небето ни синьо отдавна прокапа,
изкъпа се в мрака на матови дни.
Дали на откъсната гара ме чака
редица от хора смирени, добри?
Така ме съсича секира от мъка,
не спира и пее лукаво в нощта,
а вятърът вее и сее разлъка –
назаем живея и тихо крещя.
Чета по очите печата на дните,
но крея и тлея, гърдите болят,
и клето се смея, и лея звездите,
където нелепи слова се мълвят.
Сега ни остана напетият спомен,
написано име на хладен балва̀н…
Нима не обхвана всемира огромен,
орисан под бисерна дума: призван?
© Димитър Драганов All rights reserved.
!
