Спомен за свят
„Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди…“
Пейо Яворов, „Арменци“
Сега са тирани, поете, вилнеят!
Обличат костюми и свличат морал,
и още те пият, но вече не пеят,
наложили мода „обичал-предал“.
Небето ни синьо отдавна прокапа,
изкъпа се в мрака на матови дни.
Дали на откъсната гара ме чака
редица от хора смирени, добри?
Така ме съсича секира от мъка,
не спира и пее лукаво в нощта,
а вятърът вее и сее разлъка –
назаем живея и тихо крещя.
Чета по очите печата на дните,
но крея и тлея, гърдите болят,
и клето се смея, и лея звездите,
където нелепи слова се мълвят.
Сега ни остана напетият спомен,
написано име на хладен балва̀н…
Нима не обхвана всемира огромен,
орисан под бисерна дума: призван?
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Според мен имаш талант с писането, много хубав стих
! -
Благодаря Ви! Това винаги трябва да се отчита и осмисля от другите, г-жо Колева.
-
По принцип всички пишещи хора са много чувствителни, настроени на по- фини струни, това винаги трябва да се отчита от другите, с не толкова крехки емоции!
-
Впечатляващо!Поздравление!
-
Вдъхновяващо!
-
а вятърът вее и сее разлъка –
назаем живея и тихо крещя.
Чета по очите печата на дните,
но крея и тлея, гърдите болят,
Много добро, Димитре. -
Благодаря Ви за прочита! Бъдете вдъхновен!
-
Хубаво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
