Спомен за юли
През юли времето е спряло за почивка
и дългият ден се протяга лениво.
Със слънчеви пръсти небето разлиства
макове, лавандула и мащерка дива.
Залезът – шедьовър с отблясък карминен –
забравя да си тръгне до късна вечер.
Разлива се по покривите – старо вино
от Божията лозница поднебесна.
А юлските нощи ухаят на трева,
оцеляла от слънчева ласка.
Пословична е лудата им свобода,
след прегръдката – мимолетна и жарка.
От нея като в приказка светулки
роят се и танцуват като за последно.
Космични звуци от незрими цигулки…
В нощите щурците ваят своя вечност!
В такава нощ не можеш да заспиш.
Как да пропуснеш такова съвършенство?
Защото юли трае само миг,
а има толкова несбъднати вълшебства!
© Даниела Виткова All rights reserved.
