Jul 2, 2017, 11:23 AM

Спомени 

  Poetry » Phylosophy
686 1 0

Спомени 

 

Животът е като течащата река, 

минава, удря се в скалите,  но не спира! 

Остава спомена за всичкото това, 

от който всеки ден душата ти умира! 

 

Че всичко хубаво се е превърнало във блян, 

а лошото отавило е белезите си като картина, . 

Казват,  че животът продължава, и това го знам! 

Но болка за отминалото време винаги ще има! 

 

29,06,2017 

22:39

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??