Jul 2, 2017, 11:23 AM

Спомени

1.1K 1 0

Спомени 

 

Животът е като течащата река, 

минава, удря се в скалите,  но не спира! 

Остава спомена за всичкото това, 

от който всеки ден душата ти умира! 

 

Че всичко хубаво се е превърнало във блян, 

а лошото отавило е белезите си като картина, . 

Казват,  че животът продължава, и това го знам! 

Но болка за отминалото време винаги ще има! 

 

29,06,2017 

22:39

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...