Спомени, спомени -
кратки истории:
петлета от захар и мигове
по витрините стъклени,
бавно топящи се
от детско желание.
Спомени!
Мигове, мигове:
кратки илюзии;
мъртви планети без орбити;
сладост по устните
от целувка с любимата;
карамфилени феникси.
Мигове!
Спомени, мигове -
нетленни кокичета,
изгубени по терминалите -
върнете се в мислите,
във пламъка огнен,
във чашата с вино.
Върнете се!
© Михаил Лазаров All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
