Aug 16, 2007, 9:04 AM

Споменът лекува раните

  Poetry
1.3K 0 2

За спомен от мене - Галина,

на Вас, госпожо Малина,

за вашето топло сърце

написах аз тез редове.


Годините изкарани със Вас,

научиха ме със живота да се боря,

да следвам своя вътрешeн компас,

да гоня целите си със желязна воля!


Затуй, госпожо, мила и добра,

аз казвам Ви без капчица лъжа:

в сърцето мое вечно ще останете,

защото споменът за Вас лекува раните!


                                                              1999 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...